Роби (Роберт) Роби (Роберт)
157 511
9 нояб. 2018 г., 09:43  

Не свършват седмиците ни в неделя

1.1K 14 17

И онемяват  вечерите наши...

Изгребано е  всичко от душата!...

С упорството, което вече плаши,

дълбаем безнадеждно в  празнотата...

 

Изрекли сме отдавна всички думи,

които да доказват правотата...

Не съществуват доводи разумни

да поделим нататък самотата...

 

Не свършват седмиците ни в неделя

и с болка бременна е тишината,

от многото, което ни разделя...

Един на друг прехвърляме вината...

 

Животът грешките ни не прощава...

Не можем да надхитрим с теб Съдбата

и в утрото, което се задава,

един без друг ще продължим нататък...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роберт Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0