И онемяват вечерите наши...
Изгребано е всичко от душата!...
С упорството, което вече плаши,
дълбаем безнадеждно в празнотата...
Изрекли сме отдавна всички думи,
които да доказват правотата...
Не съществуват доводи разумни
да поделим нататък самотата...
Не свършват седмиците ни в неделя
и с болка бременна е тишината,
от многото, което ни разделя...
Един на друг прехвърляме вината... ...