Nov 9, 2018, 9:43 AM  

Не свършват седмиците ни в неделя

  Poetry
1.1K 14 17

И онемяват  вечерите наши...

Изгребано е  всичко от душата!...

С упорството, което вече плаши,

дълбаем безнадеждно в  празнотата...

 

Изрекли сме отдавна всички думи,

които да доказват правотата...

Не съществуват доводи разумни

да поделим нататък самотата...

 

Не свършват седмиците ни в неделя

и с болка бременна е тишината,

от многото, което ни разделя...

Един на друг прехвърляме вината...

 

Животът грешките ни не прощава...

Не можем да надхитрим с теб Съдбата

и в утрото, което се задава,

един без друг ще продължим нататък...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роберт All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...