Не съм
 
 
  Обичах те и още те обичам
  и до смърт да ме боли,
  макар пред хората аз да отричам,
  пред хората и пред себе си дори.
  Аз не съм като мечта -
  да паря и внезапно да изстивам.
  И не съм като звезда да светя вечерта,
  а през деня да се изтривам.
  Аз нe съм една сълза,
  скрита в очите ти красиви.
  И не съм една вълна,
  да те гали с пръстите пенливи.
  Аз не искам да съм влак
  за празна и безлюдна гара.
  Аз искам да съм твоя ход
  дори душата ми на клада да изгаря.
  Аз не съм като нощта
  да поспиш в покой,
  а после да си тръгнеш в утринта.
  Аз искам вечно си мой
  и да не чакам вечно в самота.
  Аз искам да съм твойта истина,
  носеща ти вечно любовта.