Не съм...
Обичах те и още те обичам
и до смърт да ме боли,
макар пред хората аз да отричам,
пред хората и пред себе си дори.
Аз не съм като мечта -
да паря и внезапно да изстивам.
И не съм като звезда да светя вечерта,
а през деня да се изтривам.
Аз нe съм една сълза,
скрита в очите ти красиви.
И не съм една вълна,
да те гали с пръстите пенливи.
Аз не искам да съм влак
за празна и безлюдна гара.
Аз искам да съм твоя ход
дори душата ми на клада да изгаря.
Аз не съм като нощта
да поспиш в покой,
а после да си тръгнеш в утринта.
Аз искам вечно си мой
и да не чакам вечно в самота.
Аз искам да съм твойта истина,
носеща ти вечно любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Дамянова Всички права запазени