24 февр. 2005 г., 19:11

Не съм...

1.4K 0 0
     Не съм
 
 
  Обичах те и още те обичам
  и до смърт да ме боли,
  макар пред хората аз да отричам,
  пред хората и пред себе си дори.
  Аз не съм като мечта -
  да паря и внезапно да изстивам.
  И не съм като звезда да светя вечерта,
  а през деня да се изтривам.
  Аз нe съм една сълза,
  скрита в очите ти красиви.
  И не съм една вълна,
  да те гали с пръстите пенливи.
  Аз не искам да съм влак
  за празна и безлюдна гара.
  Аз искам да съм твоя ход
  дори душата ми на клада да изгаря.
  Аз не съм като нощта
  да поспиш в покой,
  а после да си тръгнеш в утринта.
  Аз искам вечно си мой
  и да не чакам вечно в самота.
  Аз искам да съм твойта истина,
  носеща ти вечно любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Дамянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....