Аз знам, не съм най-лошата,
не съм и най-добрата,
не съм красавица неземна,
нито пък богиня, не съм сама,
но в мен цари самотата,
сред океан от хора сякаш съм в пустиня.
Не съм перфектна, нито идеална,
не бих могла да бъда съвършена,
но от живота малко и много съм видяла
и всичко ми е като за последно.
Не съм бедна нито пък богата,
каквото имам материалното ми стига,
целя ли нещо хвърлям се напред с главата,
постигнали го пак се провокирам.
И все пак провалих се и не случих
в личен план все нещо някак куца,
копнеех за едно, а обратното получих,
постъпвах правилно - грешах, живеех в заблуда.
Не съм нещастна,но не ми достига
все нещо,все е празно някак
и боря да го постигна,
а то ми бяга постоянно сякаш.
© Теодора Цонева Todos los derechos reservados