Аз знам, не съм най-лошата,

не съм и най-добрата,

не съм красавица неземна,

нито пък богиня, не съм сама,

но в мен цари самотата,

сред океан от хора сякаш съм в пустиня.

Не съм перфектна, нито идеална,

не бих могла да бъда съвършена,

но от живота малко и много съм видяла 

и всичко ми е като за последно.

Не съм бедна нито пък богата,

каквото имам материалното ми стига,

целя ли нещо хвърлям се напред с главата,

постигнали го пак се провокирам.

И все пак провалих се и не случих

в личен план все нещо някак куца,

копнеех за едно, а обратното получих,

постъпвах правилно - грешах, живеех в заблуда.

Не съм нещастна,но не ми достига

все нещо,все е празно някак

и боря да го постигна,

а то ми бяга постоянно сякаш.