10 дек. 2022 г., 20:40

Не съм

729 1 0

Аз знам, не съм най-лошата,

не съм и най-добрата,

не съм красавица неземна,

нито пък богиня, не съм сама,

но в мен цари самотата,

сред океан от хора сякаш съм в пустиня.

Не съм перфектна, нито идеална,

не бих могла да бъда съвършена,

но от живота малко и много съм видяла 

и всичко ми е като за последно.

Не съм бедна нито пък богата,

каквото имам материалното ми стига,

целя ли нещо хвърлям се напред с главата,

постигнали го пак се провокирам.

И все пак провалих се и не случих

в личен план все нещо някак куца,

копнеех за едно, а обратното получих,

постъпвах правилно - грешах, живеех в заблуда.

Не съм нещастна,но не ми достига

все нещо,все е празно някак

и боря да го постигна,

а то ми бяга постоянно сякаш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Цонева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...