10 дек. 2022 г., 20:40

Не съм

727 1 0

Аз знам, не съм най-лошата,

не съм и най-добрата,

не съм красавица неземна,

нито пък богиня, не съм сама,

но в мен цари самотата,

сред океан от хора сякаш съм в пустиня.

Не съм перфектна, нито идеална,

не бих могла да бъда съвършена,

но от живота малко и много съм видяла 

и всичко ми е като за последно.

Не съм бедна нито пък богата,

каквото имам материалното ми стига,

целя ли нещо хвърлям се напред с главата,

постигнали го пак се провокирам.

И все пак провалих се и не случих

в личен план все нещо някак куца,

копнеех за едно, а обратното получих,

постъпвах правилно - грешах, живеех в заблуда.

Не съм нещастна,но не ми достига

все нещо,все е празно някак

и боря да го постигна,

а то ми бяга постоянно сякаш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Цонева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...