1 sept 2006, 17:33

Не съм

  Poesía
688 0 2
Аз не съм парцал,
да избършеш обувките си на входа.
Не съм и стена,
на която можеш да изкараш яда си,
като я удряш, за да го излееш докрай.
Не съм глуха тишина,
в която можеш да крещиш, докато изсипеш гнева си,
като мръсна тиня във водата,
без да ти отговори тя  някак.
Аз не съм... а какво ли съм?
Аз не мога и не искам
да бъда унижавана като натрапница,
да бъда играчка в ръцете ти за всичко -
да бъда всичко това... Не искам...
и не мога... Нима не разбираш?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...