Sep 1, 2006, 5:33 PM

Не съм

  Poetry
686 0 2
Аз не съм парцал,
да избършеш обувките си на входа.
Не съм и стена,
на която можеш да изкараш яда си,
като я удряш, за да го излееш докрай.
Не съм глуха тишина,
в която можеш да крещиш, докато изсипеш гнева си,
като мръсна тиня във водата,
без да ти отговори тя  някак.
Аз не съм... а какво ли съм?
Аз не мога и не искам
да бъда унижавана като натрапница,
да бъда играчка в ръцете ти за всичко -
да бъда всичко това... Не искам...
и не мога... Нима не разбираш?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...