19 sept 2021, 8:45

Не съм далеч

  Poesía
451 0 1

 

Не съм далеч от слънчевия свят.
На село всичко почва сутринта.
Изкукурига ли онази "гад",
е невъзможно вече да заспя. 

 

Цветята са окъпани в роса.
Животните напират за закуска.
Градът не ме привлича с чудеса,
че много ми е хорската преструвка. 

 

Трудът не иска пламенни слова.
Земята дава ако я обичам.
Птиците, ми пеят мисълта,
а аз на тях желая да приличам. 

 

От плевелите няма и следа.
Те в моят свят не могат да виреят.
Реката се целува със брега,
а щастието ражда се във нея.

 

Завистниците нека замълчат.
Селото е вълшебство и космичност.
Не съм далеч от слънчевия свят
и препоръчвам тази безграничност. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Селото е вълшебство и космичност.
    Не съм далеч от слънчевия свят
    и препоръчвам тази безграничност. "!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...