19 sept 2021, 8:45

Не съм далеч

  Poesía
455 0 1

 

Не съм далеч от слънчевия свят.
На село всичко почва сутринта.
Изкукурига ли онази "гад",
е невъзможно вече да заспя. 

 

Цветята са окъпани в роса.
Животните напират за закуска.
Градът не ме привлича с чудеса,
че много ми е хорската преструвка. 

 

Трудът не иска пламенни слова.
Земята дава ако я обичам.
Птиците, ми пеят мисълта,
а аз на тях желая да приличам. 

 

От плевелите няма и следа.
Те в моят свят не могат да виреят.
Реката се целува със брега,
а щастието ражда се във нея.

 

Завистниците нека замълчат.
Селото е вълшебство и космичност.
Не съм далеч от слънчевия свят
и препоръчвам тази безграничност. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Селото е вълшебство и космичност.
    Не съм далеч от слънчевия свят
    и препоръчвам тази безграничност. "!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...