Не съм далеч от слънчевия свят.
На село всичко почва сутринта.
Изкукурига ли онази "гад",
е невъзможно вече да заспя. 

Цветята са окъпани в роса.
Животните напират за закуска.
Градът не ме привлича с чудеса,
че много ми е хорската преструвка. 

Трудът не иска пламенни слова.
Земята дава ако я обичам.
Птиците, ми пеят мисълта,
а аз на тях желая да приличам. 

От плевелите няма и следа.
Те в моят свят не могат да виреят.
Реката се целува със брега,
а щастието ражда се във нея.

Завистниците нека замълчат.
Селото е вълшебство и космичност.
Не съм далеч от слънчевия свят
и препоръчвам тази безграничност.