Не съм далеч
Не съм далеч от слънчевия свят.
На село всичко почва сутринта.
Изкукурига ли онази "гад",
е невъзможно вече да заспя.
Цветята са окъпани в роса.
Животните напират за закуска.
Градът не ме привлича с чудеса,
че много ми е хорската преструвка.
Трудът не иска пламенни слова.
Земята дава ако я обичам.
Птиците, ми пеят мисълта,
а аз на тях желая да приличам.
От плевелите няма и следа.
Те в моят свят не могат да виреят.
Реката се целува със брега,
а щастието ражда се във нея.
Завистниците нека замълчат.
Селото е вълшебство и космичност.
Не съм далеч от слънчевия свят
и препоръчвам тази безграничност.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
