8 ene 2013, 12:51

Не съм дошъл 

  Poesía » Filosófica
1032 0 1

 

 

Не съм дошъл на този свят

като през турско да премина...

И аз да нося ялов цвят…

Да ме забравят за година.

 

Аз искам да ме сочат с пръст

и да си шепнат, щом премина…

Да нося гордо своя кръст…

Да правя собствена пъртина!

 

Да кажат, че съм бял човек…

Не съм на никого подлога!

Не съм хъшлак или зевзек…

О, аз помагам где-що мога…

 

От топли чувства насълзен,

на всички исках да помогна…

Яда си аз потъпквах в мен

и исках камъка да трогна!..

 

Аз знам, че този свят корав 

с дела не можеш  ти да  трогнеш!...

Тук само силният е прав,
на слабия кой ще помогне?!

 

И така във този кръг 

въртях се просто до полуда!

Аз съм бурмичка  на чекрък!

За Светлото съм - пеперуда…

 

 

 

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Силно, поетично разголване на душата! Жалкото е, че тогава човек става лесна мишена. Добре ми е познато чувството - искаш да си лош като другите, но просто не можеш другояче и пак постъпваш като човек. А социумът безмилостно те мачка. Приятелски поздрав!
Propuestas
: ??:??