8 ene 2013, 12:51

Не съм дошъл

1.3K 0 1

 

 

Не съм дошъл на този свят

като през турско да премина...

И аз да нося ялов цвят…

Да ме забравят за година.

 

Аз искам да ме сочат с пръст

и да си шепнат, щом премина…

Да нося гордо своя кръст…

Да правя собствена пъртина!

 

Да кажат, че съм бял човек…

Не съм на никого подлога!

Не съм хъшлак или зевзек…

О, аз помагам где-що мога…

 

От топли чувства насълзен,

на всички исках да помогна…

Яда си аз потъпквах в мен

и исках камъка да трогна!..

 

Аз знам, че този свят корав 

с дела не можеш  ти да  трогнеш!...

Тук само силният е прав,
на слабия кой ще помогне?!

 

И така във този кръг 

въртях се просто до полуда!

Аз съм бурмичка  на чекрък!

За Светлото съм - пеперуда…

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силно, поетично разголване на душата! Жалкото е, че тогава човек става лесна мишена. Добре ми е познато чувството - искаш да си лош като другите, но просто не можеш другояче и пак постъпваш като човек. А социумът безмилостно те мачка. Приятелски поздрав!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...