Jan 8, 2013, 12:51 PM

Не съм дошъл

1.3K 0 1

 

 

Не съм дошъл на този свят

като през турско да премина...

И аз да нося ялов цвят…

Да ме забравят за година.

 

Аз искам да ме сочат с пръст

и да си шепнат, щом премина…

Да нося гордо своя кръст…

Да правя собствена пъртина!

 

Да кажат, че съм бял човек…

Не съм на никого подлога!

Не съм хъшлак или зевзек…

О, аз помагам где-що мога…

 

От топли чувства насълзен,

на всички исках да помогна…

Яда си аз потъпквах в мен

и исках камъка да трогна!..

 

Аз знам, че този свят корав 

с дела не можеш  ти да  трогнеш!...

Тук само силният е прав,
на слабия кой ще помогне?!

 

И така във този кръг 

въртях се просто до полуда!

Аз съм бурмичка  на чекрък!

За Светлото съм - пеперуда…

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силно, поетично разголване на душата! Жалкото е, че тогава човек става лесна мишена. Добре ми е познато чувството - искаш да си лош като другите, но просто не можеш другояче и пак постъпваш като човек. А социумът безмилостно те мачка. Приятелски поздрав!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...