8.01.2013 г., 12:51

Не съм дошъл

1.3K 0 1

 

 

Не съм дошъл на този свят

като през турско да премина...

И аз да нося ялов цвят…

Да ме забравят за година.

 

Аз искам да ме сочат с пръст

и да си шепнат, щом премина…

Да нося гордо своя кръст…

Да правя собствена пъртина!

 

Да кажат, че съм бял човек…

Не съм на никого подлога!

Не съм хъшлак или зевзек…

О, аз помагам где-що мога…

 

От топли чувства насълзен,

на всички исках да помогна…

Яда си аз потъпквах в мен

и исках камъка да трогна!..

 

Аз знам, че този свят корав 

с дела не можеш  ти да  трогнеш!...

Тук само силният е прав,
на слабия кой ще помогне?!

 

И така във този кръг 

въртях се просто до полуда!

Аз съм бурмичка  на чекрък!

За Светлото съм - пеперуда…

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силно, поетично разголване на душата! Жалкото е, че тогава човек става лесна мишена. Добре ми е познато чувството - искаш да си лош като другите, но просто не можеш другояче и пак постъпваш като човек. А социумът безмилостно те мачка. Приятелски поздрав!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...