4 may 2006, 11:10

Не съм нещастна...

  Poesía
1.1K 0 1

Не съм нещастна за това, че си отиваш,
не те виня, че пътят ни приключи тук.
Ще се опитам болката да си прикрия,
ще чакам с мене да опита някой друг.

Ще скрия сълзите зад маска от усмивки.
Върви, дано да бъдеш неописуемо щастлив.
Ще се опитам бързо да забравя всичко -
и без теб животът ми ще е красив.

Понякога, ще правя опит да се сещам,
че вярвала съм не отдавна в любовта.
Ще ме връхлитат спомени горещи,
ще те мразя, но ще се опитам да простя.

Все пак съдбата ни била е начертана.
Не си виновен, че на кръстопът ме срещна ти.
Седейки и от спомените обладана,
ще се влюбя пак в твоите очи.

Ще лягам нощем и накрая на света,
в молитвите си няма да пропускам твойто име,
„любовта ми” ще те нарека,
А ти ако поискаш – забрави ме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...