4 may 2006, 11:10

Не съм нещастна...

  Poesía
1.1K 0 1

Не съм нещастна за това, че си отиваш,
не те виня, че пътят ни приключи тук.
Ще се опитам болката да си прикрия,
ще чакам с мене да опита някой друг.

Ще скрия сълзите зад маска от усмивки.
Върви, дано да бъдеш неописуемо щастлив.
Ще се опитам бързо да забравя всичко -
и без теб животът ми ще е красив.

Понякога, ще правя опит да се сещам,
че вярвала съм не отдавна в любовта.
Ще ме връхлитат спомени горещи,
ще те мразя, но ще се опитам да простя.

Все пак съдбата ни била е начертана.
Не си виновен, че на кръстопът ме срещна ти.
Седейки и от спомените обладана,
ще се влюбя пак в твоите очи.

Ще лягам нощем и накрая на света,
в молитвите си няма да пропускам твойто име,
„любовта ми” ще те нарека,
А ти ако поискаш – забрави ме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...