4 мая 2006 г., 11:10

Не съм нещастна...

1.1K 0 1

Не съм нещастна за това, че си отиваш,
не те виня, че пътят ни приключи тук.
Ще се опитам болката да си прикрия,
ще чакам с мене да опита някой друг.

Ще скрия сълзите зад маска от усмивки.
Върви, дано да бъдеш неописуемо щастлив.
Ще се опитам бързо да забравя всичко -
и без теб животът ми ще е красив.

Понякога, ще правя опит да се сещам,
че вярвала съм не отдавна в любовта.
Ще ме връхлитат спомени горещи,
ще те мразя, но ще се опитам да простя.

Все пак съдбата ни била е начертана.
Не си виновен, че на кръстопът ме срещна ти.
Седейки и от спомените обладана,
ще се влюбя пак в твоите очи.

Ще лягам нощем и накрая на света,
в молитвите си няма да пропускам твойто име,
„любовта ми” ще те нарека,
А ти ако поискаш – забрави ме.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...