4.05.2006 г., 11:10

Не съм нещастна...

1.1K 0 1

Не съм нещастна за това, че си отиваш,
не те виня, че пътят ни приключи тук.
Ще се опитам болката да си прикрия,
ще чакам с мене да опита някой друг.

Ще скрия сълзите зад маска от усмивки.
Върви, дано да бъдеш неописуемо щастлив.
Ще се опитам бързо да забравя всичко -
и без теб животът ми ще е красив.

Понякога, ще правя опит да се сещам,
че вярвала съм не отдавна в любовта.
Ще ме връхлитат спомени горещи,
ще те мразя, но ще се опитам да простя.

Все пак съдбата ни била е начертана.
Не си виновен, че на кръстопът ме срещна ти.
Седейки и от спомените обладана,
ще се влюбя пак в твоите очи.

Ще лягам нощем и накрая на света,
в молитвите си няма да пропускам твойто име,
„любовта ми” ще те нарека,
А ти ако поискаш – забрави ме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....