4 sept 2008, 8:19

Не съм останала сама, така било е винаги 

  Poesía » De amor
567 0 3
Да го оставя искам този лист,
да спре да ме привлича,
защото щом химикал в ръката ми стои,
пак някой напразно съм обичала.

А в случая дори не е любов.
Дори, когато от нея съм освободена,
в ума си, и без това към мен суров,
аз пак я търся да я върна в мене.

А пише ми се... Няма за кого.
Един след друг във мене се изтриха.
А аз... Отново в това сърце само
търся следи от тези, които го убиха.

"Оставам сама..." напомнящо си припявам.
А аз не съм останала, така било е винаги.
А душата не иска да се спасява.
Търси някой, който не може да има.


02. 09. 2008 г.
гр. Пловдив

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много ми харесва А душата не иска да се спасява.
    Търси някой, който не може да има.
    Винаги е било така винаги сме търсили тези които ни обичат но ни отричат прекрасен е стиха
  • защото щом химикал в ръката ми стои,
    пак някой напразно съм обичала.

    Любов ли е - не е напразна... Сърдечни поздрави за хубавия стих!
  • харасе ами!!!
Propuestas
: ??:??