Не съм останала сама, така било е винаги
Да го оставя искам този лист,
да спре да ме привлича,
защото щом химикал в ръката ми стои,
пак някой напразно съм обичала.
А в случая дори не е любов.
Дори, когато от нея съм освободена,
в ума си, и без това към мен суров,
аз пак я търся да я върна в мене.
А пише ми се... Няма за кого.
Един след друг във мене се изтриха.
А аз... Отново в това сърце само
търся следи от тези, които го убиха.
"Оставам сама..." напомнящо си припявам.
А аз не съм останала, така било е винаги.
А душата не иска да се спасява.
Търси някой, който не може да има.
02. 09. 2008 г.
гр. Пловдив
да спре да ме привлича,
защото щом химикал в ръката ми стои,
пак някой напразно съм обичала.
А в случая дори не е любов.
Дори, когато от нея съм освободена,
в ума си, и без това към мен суров,
аз пак я търся да я върна в мене.
А пише ми се... Няма за кого.
Един след друг във мене се изтриха.
А аз... Отново в това сърце само
търся следи от тези, които го убиха.
"Оставам сама..." напомнящо си припявам.
А аз не съм останала, така било е винаги.
А душата не иска да се спасява.
Търси някой, който не може да има.
02. 09. 2008 г.
гр. Пловдив
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Събина Брайчева Все права защищены
прекрасен е стиха 
Сърдечни поздрави за хубавия стих!
