Не съм останала сама, така било е винаги
Да го оставя искам този лист,
да спре да ме привлича,
защото щом химикал в ръката ми стои,
пак някой напразно съм обичала.
А в случая дори не е любов.
Дори, когато от нея съм освободена,
в ума си, и без това към мен суров,
аз пак я търся да я върна в мене.
А пише ми се... Няма за кого.
Един след друг във мене се изтриха.
А аз... Отново в това сърце само
търся следи от тези, които го убиха.
"Оставам сама..." напомнящо си припявам.
А аз не съм останала, така било е винаги.
А душата не иска да се спасява.
Търси някой, който не може да има.
02. 09. 2008 г.
гр. Пловдив
да спре да ме привлича,
защото щом химикал в ръката ми стои,
пак някой напразно съм обичала.
А в случая дори не е любов.
Дори, когато от нея съм освободена,
в ума си, и без това към мен суров,
аз пак я търся да я върна в мене.
А пише ми се... Няма за кого.
Един след друг във мене се изтриха.
А аз... Отново в това сърце само
търся следи от тези, които го убиха.
"Оставам сама..." напомнящо си припявам.
А аз не съм останала, така било е винаги.
А душата не иска да се спасява.
Търси някой, който не може да има.
02. 09. 2008 г.
гр. Пловдив
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени
прекрасен е стиха 
Сърдечни поздрави за хубавия стих!
