22 nov 2022, 22:44

Не съм оттук 

  Poesía
334 11 10

Не знам дали сред други светове
човеците на нас по кръв приличат,
дали товарят с тежки грехове
избралите да бъдат просто личност!?

Дали сред милионите звезди
пулсират паралелните вселени,
в които ние - чисти и добри,
не мислим за живота като тленност!?

Дали ме има в този странен свят,
или обратно - него в мене има!?
Пространството е мит за любовта,
а времето - илюзия без име.

Какво ли цяла вечност ни дели
от светлата, божествена виталност!?
За обич и за радост сме дошли - 
единствената истинна реалност...

Не, този болен свят не е за мен,
не си принадлежим. За кратко време
съм тук - на бряг и стръмен, и студен,
а после пак към своя дом поемам.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Какво ли цяла вечност ни дели
    от светлата, божествена виталност!?"❗❗❗

    Много мъдър и тъжен стих, преживян и истински! Прегръщам те, Вики!💕
  • Познато...
  • Много мисъл и много въпроси.
    Поздрави! Успех!
  • И аз не съм. И нямам представа откъде съм 🙂
  • Чудесно!
  • Привет!Ту ходя там,ту се връщам тук:
    навярно се досещате, както е при мен.
    Дочуя ли от нейде топъл лиричен звук...
    И ехото живее в душата ми нощ и ден!
    Поздравления за стихотворението, Вики!
  • Страхотно!
  • Вики, много ми хареса стихът, мъдри въпроси си задала, а отговор едва ли някога ще получим. Но нека, да го живеем живота в радост и обич. Поздравявам те за талантливо написания стих!
  • явно всички сме оттам
  • "а времето - илюзия без име." - на една вълна сме!
Propuestas
: ??:??