22 nov 2022, 22:44

Не съм оттук

  Poesía
837 11 9

Не знам дали сред други светове
човеците на нас по кръв приличат,
дали товарят с тежки грехове
избралите да бъдат просто личност!?

Дали сред милионите звезди
пулсират паралелните вселени,
в които ние - чисти и добри,
не мислим за живота като тленност!?

Дали ме има в този странен свят,
или обратно - него в мене има!?
Пространството е мит за любовта,
а времето - илюзия без име.

Какво ли цяла вечност ни дели
от светлата, божествена виталност!?
За обич и за радост сме дошли - 
единствената истинна реалност...

Не, този болен свят не е за мен,
не си принадлежим. За кратко време
съм тук - на бряг и стръмен, и студен,
а после пак към своя дом поемам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Какво ли цяла вечност ни дели
    от светлата, божествена виталност!?"❗❗❗

    Много мъдър и тъжен стих, преживян и истински! Прегръщам те, Вики!💕
  • Познато...
  • Много мисъл и много въпроси.
    Поздрави! Успех!
  • Чудесно!
  • Привет!Ту ходя там,ту се връщам тук:
    навярно се досещате, както е при мен.
    Дочуя ли от нейде топъл лиричен звук...
    И ехото живее в душата ми нощ и ден!
    Поздравления за стихотворението, Вики!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....