Не съм оттук
Не знам дали сред други светове
човеците на нас по кръв приличат,
дали товарят с тежки грехове
избралите да бъдат просто личност!?
Дали сред милионите звезди
пулсират паралелните вселени,
в които ние - чисти и добри,
не мислим за живота като тленност!?
Дали ме има в този странен свят,
или обратно - него в мене има!?
Пространството е мит за любовта,
а времето - илюзия без име.
Какво ли цяла вечност ни дели
от светлата, божествена виталност!?
За обич и за радост сме дошли -
единствената истинна реалност...
Не, този болен свят не е за мен,
не си принадлежим. За кратко време
съм тук - на бряг и стръмен, и студен,
а после пак към своя дом поемам.
© Вики Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Познато...
-
Много мисъл и много въпроси.
Поздрави! Успех! -
И аз не съм. И нямам представа откъде съм 🙂
-
Чудесно!
-
Привет!Ту ходя там,ту се връщам тук:
навярно се досещате, както е при мен.
Дочуя ли от нейде топъл лиричен звук...
И ехото живее в душата ми нощ и ден!
Поздравления за стихотворението, Вики! -
Страхотно!
-
Вики, много ми хареса стихът, мъдри въпроси си задала, а отговор едва ли някога ще получим. Но нека, да го живеем живота в радост и обич. Поздравявам те за талантливо написания стих!
-
явно всички сме оттам
-
"а времето - илюзия без име." - на една вълна сме!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
от светлата, божествена виталност!?"❗❗❗
Много мъдър и тъжен стих, преживян и истински! Прегръщам те, Вики!💕