Не съм поет, макар че пея соло

сред гарвани и свраки на ята

и си мълча, да, бият ме на голо,

но със пестник аз удрям го света.

Не съм поет, но винаги ще стигна

и пируети не въртя пред властници.

Винаги пред всички ще пристигна,

защото те житейски са нещастници.

Не съм поет със поглед най-замътен

и не витая в други светове.

Но, срещна ли жена, дори безпътен,

с букета мой тя ще се озове.

Не съм поет, децата ги обичам.

Последният петак бих дал.

Не сладолед, а торта им обричам,

дори направя ще им карнавал.

Не съм поет, свободна е душата

и нямам пранги и окови.

Аз съм след Бог и светлината,

далеч от скърби и отрови.

Туй всичкото е без съмнение

на автор безусловен – апостроф.

Чрез него чакам приключение,

за нови хоризонти съм готов!