30 oct 2012, 11:10

Не съм робот

667 0 1

Не съм робот, не искам и да бъда,
отказвам да живея в тяло механично.
Избирам да изпитам човешката присъда
и няма да загубя чувството първично.

 

Обичам тялото си, макар и не перфектно,
харесвам си живота, както го усещам.
Не търся идеалното, а чувството, с което
се будя всяка сутрин и изгрева посрещам.

 

Безсмъртие не искам, за друго аз копнея,
очаквам да постигам провали и успехи.
Така познавам силата, разбирам, че живея,
не смятам да обличам стоманени доспехи.

 

Противно на очакваното, аз не търся нещо,
което да ме прави по-могъщ и вечен.
Каквото искам, имам го, харесвам го горещо,
опитвам се единствено да бъда по-човечен.

 

 

Този стих е част от стихосбирката "Тишина" на Мартин Младенов.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Младенов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотен замисъл-хубаво щеше да е ако повечето хора бяха на това мнение.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...