30 окт. 2012 г., 11:10

Не съм робот

668 0 1

Не съм робот, не искам и да бъда,
отказвам да живея в тяло механично.
Избирам да изпитам човешката присъда
и няма да загубя чувството първично.

 

Обичам тялото си, макар и не перфектно,
харесвам си живота, както го усещам.
Не търся идеалното, а чувството, с което
се будя всяка сутрин и изгрева посрещам.

 

Безсмъртие не искам, за друго аз копнея,
очаквам да постигам провали и успехи.
Така познавам силата, разбирам, че живея,
не смятам да обличам стоманени доспехи.

 

Противно на очакваното, аз не търся нещо,
което да ме прави по-могъщ и вечен.
Каквото искам, имам го, харесвам го горещо,
опитвам се единствено да бъда по-човечен.

 

 

Този стих е част от стихосбирката "Тишина" на Мартин Младенов.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартин Младенов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотен замисъл-хубаво щеше да е ако повечето хора бяха на това мнение.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...