Не съм светица
Откраднах болката на Ада.
Заграбих на Земята любовта.
По Слънцето увлечена, крила разтварях,
че с восък са слепени, късно проумях.
Душата ми, преди да се овъгли,
със ангели сред облаци играх.
Дъга за мост изпрати ми Астралът.
Сакрални тайни разгадах.
Повиках Вятъра, за да ме върне.
Водата във невинност ме изми.
Познах илюзии и грях,
падения и висини.
Не съм светица.
Нечакаща, немолеща,
сега не искам нищо,
освен едно -
докрай да се раздам!
...
И после да започна от начало.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариета Вълчева Todos los derechos reservados
