Не съм светица
Откраднах болката на Ада.
Заграбих на Земята любовта.
По Слънцето увлечена, крила разтварях,
че с восък са слепени, късно проумях.
Душата ми, преди да се овъгли,
със ангели сред облаци играх.
Дъга за мост изпрати ми Астралът.
Сакрални тайни разгадах.
Повиках Вятъра, за да ме върне.
Водата във невинност ме изми.
Познах илюзии и грях,
падения и висини.
Не съм светица.
Нечакаща, немолеща,
сега не искам нищо,
освен едно -
докрай да се раздам!
...
И после да започна от начало.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариета Вълчева Всички права запазени
