6 may 2005, 21:32

Не съм те предала

  Poesía
3.1K 0 22

Днес моят Господ

пак ме разпъна,

аз пък сложих

в раните сол.

Този трънен венец

ми омръзна,

готова съм

за ореол...

 

Не, че искам

да бъда светица,

просто не може,

ей така

толкова кръв

от мен да блика,

а аз да съм силна,

спести ми това...

 

Толкова болка,

толкова плам,

колко голготи

и аз вече не знам.

Време е,

да се разберем-

не съм те предала,

не предавай и ти,

Господи мен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргаритка Харизанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Когато открих този сайт преди време, това беше едно от първите неща, които прочетох...и до днес стои запаметено в телефона ми! Благодаря!
  • Сърдечни поздравления, Марги!!!
  • Толкова силно, толкова истинско е това стихотворение...Постоянно се връщам да го прочета отново и отново...А днес забелязах, че не съм писала коментар, понеже винаги, когато го чета се унасям и забравям.Прекрасно е! Поздравления
  • Браво, много силно! 6
  • Наистина фантастично! браво!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...