6 мая 2005 г., 21:32

Не съм те предала

3.1K 0 22

Днес моят Господ

пак ме разпъна,

аз пък сложих

в раните сол.

Този трънен венец

ми омръзна,

готова съм

за ореол...

 

Не, че искам

да бъда светица,

просто не може,

ей така

толкова кръв

от мен да блика,

а аз да съм силна,

спести ми това...

 

Толкова болка,

толкова плам,

колко голготи

и аз вече не знам.

Време е,

да се разберем-

не съм те предала,

не предавай и ти,

Господи мен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргаритка Харизанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Когато открих този сайт преди време, това беше едно от първите неща, които прочетох...и до днес стои запаметено в телефона ми! Благодаря!
  • Сърдечни поздравления, Марги!!!
  • Толкова силно, толкова истинско е това стихотворение...Постоянно се връщам да го прочета отново и отново...А днес забелязах, че не съм писала коментар, понеже винаги, когато го чета се унасям и забравям.Прекрасно е! Поздравления
  • Браво, много силно! 6
  • Наистина фантастично! браво!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...