6 мая 2005 г., 21:32

Не съм те предала

3.1K 0 22

Днес моят Господ

пак ме разпъна,

аз пък сложих

в раните сол.

Този трънен венец

ми омръзна,

готова съм

за ореол...

 

Не, че искам

да бъда светица,

просто не може,

ей така

толкова кръв

от мен да блика,

а аз да съм силна,

спести ми това...

 

Толкова болка,

толкова плам,

колко голготи

и аз вече не знам.

Време е,

да се разберем-

не съм те предала,

не предавай и ти,

Господи мен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргаритка Харизанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Когато открих този сайт преди време, това беше едно от първите неща, които прочетох...и до днес стои запаметено в телефона ми! Благодаря!
  • Сърдечни поздравления, Марги!!!
  • Толкова силно, толкова истинско е това стихотворение...Постоянно се връщам да го прочета отново и отново...А днес забелязах, че не съм писала коментар, понеже винаги, когато го чета се унасям и забравям.Прекрасно е! Поздравления
  • Браво, много силно! 6
  • Наистина фантастично! браво!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...