6 мая 2005 г., 21:32

Не съм те предала

3.1K 0 22

Днес моят Господ

пак ме разпъна,

аз пък сложих

в раните сол.

Този трънен венец

ми омръзна,

готова съм

за ореол...

 

Не, че искам

да бъда светица,

просто не може,

ей така

толкова кръв

от мен да блика,

а аз да съм силна,

спести ми това...

 

Толкова болка,

толкова плам,

колко голготи

и аз вече не знам.

Време е,

да се разберем-

не съм те предала,

не предавай и ти,

Господи мен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргаритка Харизанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Когато открих този сайт преди време, това беше едно от първите неща, които прочетох...и до днес стои запаметено в телефона ми! Благодаря!
  • Сърдечни поздравления, Марги!!!
  • Толкова силно, толкова истинско е това стихотворение...Постоянно се връщам да го прочета отново и отново...А днес забелязах, че не съм писала коментар, понеже винаги, когато го чета се унасям и забравям.Прекрасно е! Поздравления
  • Браво, много силно! 6
  • Наистина фантастично! браво!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...