Днес моят Господ
пак ме разпъна,
аз пък сложих
в раните сол.
Този трънен венец
ми омръзна,
готова съм
за ореол...
Не, че искам
да бъда светица,
просто не може,
ей така
толкова кръв
от мен да блика,
а аз да съм силна,
спести ми това...
Толкова болка,
толкова плам,
колко голготи
и аз вече не знам.
Време е,
да се разберем-
не съм те предала,
не предавай и ти,
Господи мен...
© Маргаритка Харизанова Всички права запазени