6.05.2005 г., 21:32

Не съм те предала

3.1K 0 22

Днес моят Господ

пак ме разпъна,

аз пък сложих

в раните сол.

Този трънен венец

ми омръзна,

готова съм

за ореол...

 

Не, че искам

да бъда светица,

просто не може,

ей така

толкова кръв

от мен да блика,

а аз да съм силна,

спести ми това...

 

Толкова болка,

толкова плам,

колко голготи

и аз вече не знам.

Време е,

да се разберем-

не съм те предала,

не предавай и ти,

Господи мен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргаритка Харизанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Когато открих този сайт преди време, това беше едно от първите неща, които прочетох...и до днес стои запаметено в телефона ми! Благодаря!
  • Сърдечни поздравления, Марги!!!
  • Толкова силно, толкова истинско е това стихотворение...Постоянно се връщам да го прочета отново и отново...А днес забелязах, че не съм писала коментар, понеже винаги, когато го чета се унасям и забравям.Прекрасно е! Поздравления
  • Браво, много силно! 6
  • Наистина фантастично! браво!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...