7 oct 2008, 16:28

Не съм ти спомен

  Poesía
1.4K 0 22

Не съм ти спомен ни от вчера, ни от утре.

Не ме прегръщай с натежали от желания ръце.

От жар във пепел всяка дума  ще превърна,

и няма да съм част от твоите премного грехове.

 

Ти мойте  устни никога не ще целуваш.

Във погледа ми няма да намериш и сълза.

Аз в тебе ще остана само мисъл,

с която ще си скитник във света.

 

За ласките ти няма да милея.

И звездите никога не ще броя.

Дори и самотата си без тебе ще възпея

и ще съм щастлива с есенни крила.

 

Аз знам, дъждът от тебе ще ме пази.

За мен ще светят хиляди слънца.

А от луните ключ ще си направя

и за тебе ще заключа пътната врата.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така вече те харесвам много! Никой не заслужава красивата любов на една жена, нито пък може да я излъже тая любов, защото не му е дадена да я има!!!
  • Жестоко!Силен стих!Спомен няма да си със сигурност,Таня!Но къде си? Липсваш ми!
  • Силен стих,много ми хареса!
  • Супер!
  • "и няма да съм част от твоите премного грехове"...само така
    въпреки болката в душата, важното е да имаш достойнство!...харесах!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...