7.10.2008 г., 16:28

Не съм ти спомен

1.4K 0 22

Не съм ти спомен ни от вчера, ни от утре.

Не ме прегръщай с натежали от желания ръце.

От жар във пепел всяка дума  ще превърна,

и няма да съм част от твоите премного грехове.

 

Ти мойте  устни никога не ще целуваш.

Във погледа ми няма да намериш и сълза.

Аз в тебе ще остана само мисъл,

с която ще си скитник във света.

 

За ласките ти няма да милея.

И звездите никога не ще броя.

Дори и самотата си без тебе ще възпея

и ще съм щастлива с есенни крила.

 

Аз знам, дъждът от тебе ще ме пази.

За мен ще светят хиляди слънца.

А от луните ключ ще си направя

и за тебе ще заключа пътната врата.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Кирилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така вече те харесвам много! Никой не заслужава красивата любов на една жена, нито пък може да я излъже тая любов, защото не му е дадена да я има!!!
  • Жестоко!Силен стих!Спомен няма да си със сигурност,Таня!Но къде си? Липсваш ми!
  • Силен стих,много ми хареса!
  • Супер!
  • "и няма да съм част от твоите премного грехове"...само така
    въпреки болката в душата, важното е да имаш достойнство!...харесах!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...