Не съм ти спомен
Не съм ти спомен ни от вчера, ни от утре.
Не ме прегръщай с натежали от желания ръце.
От жар във пепел всяка дума ще превърна,
и няма да съм част от твоите премного грехове.
Ти мойте устни никога не ще целуваш.
Във погледа ми няма да намериш и сълза.
Аз в тебе ще остана само мисъл,
с която ще си скитник във света.
За ласките ти няма да милея.
И звездите никога не ще броя.
Дори и самотата си без тебе ще възпея
и ще съм щастлива с есенни крила.
Аз знам, дъждът от тебе ще ме пази.
За мен ще светят хиляди слънца.
А от луните ключ ще си направя
и за тебе ще заключа пътната врата.
© Таня Кирилова All rights reserved.
