11 oct 2017, 1:00  

Не така...

1.3K 8 33

Не така си представях живота, любов моя! НЕ така. 

А сред възгласи шумни "Горчиво!", под звън на камбани. 
В бяла рокля, с воал, от ръцете ти мъжки понесена.
И с коса – тъмно злато – небрежно по теб разпиляна... 

 

Не така си представях живота, любов моя! НЕ така.  
Да си вречен на друга, но все да се връщаш при мене... 
В две пътеки различни сълзи да отронва несретата
под товара на избора грешен и кръст неотменен. 

 

Не така си представях живота, любов моя! НЕ така. 
Да не млъкват въпроси, кълвящи безжалостно раните... 
От себичната гордост ли беше мечтата отнета? 
Колко сила за прошка в руините тъжни остана?... 

 

Не така си представях живота, любов моя! НЕ така! 
Исках ти да останеш единствена - първа, последна... 
Да не влиза напразно в сърцето ми втора и трета... 
Да угасват телата ни заедно в залеза леден... 

 

Не така си представях живота, любов моя! НЕ така... 

 

 

Албена Димитрова


9.10.2017.
София. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Явно не съм те разбрала, но разсъжденията ми си остават валидни. Щом има брак, изборът е направен и всяка намеса на трети е нежелателна. Жената извън брака е нарушителката, независимо от това дали връзката е консумирана или не. И клеймото за нея си остава. За съпругата тя ще бъде натрапницата. И тя ще го използва да вменява чувство на вина, за да задържи съпруга. /Ние, жените понякога сме ужасни/ И "натрапницата" ще носи това и в следващите си връзки и отношения с хората. Най-доброто решение е отказ от всякакъв вид контакт, иначе е мъчение и нечестно спрямо всеки от този любовен триъгълник. Звучи жестоко и категорично, но гордиевият възел трябва да се разсича със замах, всяко друго решение само удължава агонията. Но аз не съм в кожата на лирическата, така че авторката знае най-добре. Но пък се е получило хубаво стихотворение. Принц Чарлз и Камила са изключение, обикновено нещата завършват зле за другата жена. Пък и англичаните продължават да обожават Даяна и да недолюбват Камила.
  • Мария, благодаря за подробния коментар, но нещо не си разбрала лирическата или имаме различни представи за понятието „мъжекрадла”.То подхожда на жени, които започват любовна (или просто сексуална) връзка с женен мъж.А в това стихотворение не се говори за това.Става дума за любов, която не е завършила с брак, а мъжът се е оженил за друга. Но любовта го тегли да се връща при любимата и го разпъва на кръст между желанието да е с нея и дългът към съпругата и децата.Освен това „завръщане” не означава непременно някаква паралелна на брака извънбрачна сексуална връзка.Всичките ти разсъждения и сравнения описват друг вид човешки взаимоотношения и не се отнасят за това стихотворение.В него идеята е, че веднъж възникнала, любовта не умира и ако някой от двамата я предаде, оженвайки се за друг, прави себе си нещастен, също този, когото обича и онзи, с когото е създал семейство без любов.
  • Албена, стихотворението ти ме натъжи. Лирическата ти е обречена. След подобна връзка винаги и да иска, и да не иска, все ще влиза в ролята на мъжекрадла. Ще я използват непрекъснато , като оправдание, за да заздравяват връзки /ревност в поносими количества винаги е здравословна/. Тя ще носи това усещане на опасната за мащехата Снежанка - конкуренцията. Сбогом, рутина, сбогом, кавги, сбогом втръснали навици и недостатъци! Когато се страхуваш да не изгубиш нещо, оценяваш неговата стойност /отново/. Умните мъже и жени знаят това и го използват, дори и несъзнателно. Горките Снежанки, за които Принцът никога не идва. Този, който ще ги види не като крадли, а като пълноценни жени. Печално, но факт.
  • Много точно си усетил, Нако! Наистина много тъга...Благодаря за хубавите думи! Бъди здрав! Щастлива любов ти желая! И вдъхновение!
  • Има много нежност тук, но и много тъга според мен... Харесах!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....