11.10.2017 г., 1:00  

Не така...

1.3K 8 33

Не така си представях живота, любов моя! НЕ така. 

А сред възгласи шумни "Горчиво!", под звън на камбани. 
В бяла рокля, с воал, от ръцете ти мъжки понесена.
И с коса – тъмно злато – небрежно по теб разпиляна... 

 

Не така си представях живота, любов моя! НЕ така.  
Да си вречен на друга, но все да се връщаш при мене... 
В две пътеки различни сълзи да отронва несретата
под товара на избора грешен и кръст неотменен. 

 

Не така си представях живота, любов моя! НЕ така. 
Да не млъкват въпроси, кълвящи безжалостно раните... 
От себичната гордост ли беше мечтата отнета? 
Колко сила за прошка в руините тъжни остана?... 

 

Не така си представях живота, любов моя! НЕ така! 
Исках ти да останеш единствена - първа, последна... 
Да не влиза напразно в сърцето ми втора и трета... 
Да угасват телата ни заедно в залеза леден... 

 

Не така си представях живота, любов моя! НЕ така... 

 

 

Албена Димитрова


9.10.2017.
София. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Явно не съм те разбрала, но разсъжденията ми си остават валидни. Щом има брак, изборът е направен и всяка намеса на трети е нежелателна. Жената извън брака е нарушителката, независимо от това дали връзката е консумирана или не. И клеймото за нея си остава. За съпругата тя ще бъде натрапницата. И тя ще го използва да вменява чувство на вина, за да задържи съпруга. /Ние, жените понякога сме ужасни/ И "натрапницата" ще носи това и в следващите си връзки и отношения с хората. Най-доброто решение е отказ от всякакъв вид контакт, иначе е мъчение и нечестно спрямо всеки от този любовен триъгълник. Звучи жестоко и категорично, но гордиевият възел трябва да се разсича със замах, всяко друго решение само удължава агонията. Но аз не съм в кожата на лирическата, така че авторката знае най-добре. Но пък се е получило хубаво стихотворение. Принц Чарлз и Камила са изключение, обикновено нещата завършват зле за другата жена. Пък и англичаните продължават да обожават Даяна и да недолюбват Камила.
  • Мария, благодаря за подробния коментар, но нещо не си разбрала лирическата или имаме различни представи за понятието „мъжекрадла”.То подхожда на жени, които започват любовна (или просто сексуална) връзка с женен мъж.А в това стихотворение не се говори за това.Става дума за любов, която не е завършила с брак, а мъжът се е оженил за друга. Но любовта го тегли да се връща при любимата и го разпъва на кръст между желанието да е с нея и дългът към съпругата и децата.Освен това „завръщане” не означава непременно някаква паралелна на брака извънбрачна сексуална връзка.Всичките ти разсъждения и сравнения описват друг вид човешки взаимоотношения и не се отнасят за това стихотворение.В него идеята е, че веднъж възникнала, любовта не умира и ако някой от двамата я предаде, оженвайки се за друг, прави себе си нещастен, също този, когото обича и онзи, с когото е създал семейство без любов.
  • Албена, стихотворението ти ме натъжи. Лирическата ти е обречена. След подобна връзка винаги и да иска, и да не иска, все ще влиза в ролята на мъжекрадла. Ще я използват непрекъснато , като оправдание, за да заздравяват връзки /ревност в поносими количества винаги е здравословна/. Тя ще носи това усещане на опасната за мащехата Снежанка - конкуренцията. Сбогом, рутина, сбогом, кавги, сбогом втръснали навици и недостатъци! Когато се страхуваш да не изгубиш нещо, оценяваш неговата стойност /отново/. Умните мъже и жени знаят това и го използват, дори и несъзнателно. Горките Снежанки, за които Принцът никога не идва. Този, който ще ги види не като крадли, а като пълноценни жени. Печално, но факт.
  • Много точно си усетил, Нако! Наистина много тъга...Благодаря за хубавите думи! Бъди здрав! Щастлива любов ти желая! И вдъхновение!
  • Има много нежност тук, но и много тъга според мен... Харесах!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...