Не така...

Комментарии

• 

  МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

  Явно не съм те разбрала, но разсъжденията ми си остават валидни. Щом има брак, изборът е направен и всяка намеса на трети е нежелателна. Жената извън брака е нарушителката, независимо от това дали връзката е консумирана или не. И клеймото за нея си остава. За съпругата тя ще бъде натрапницата. И тя ще го използва да вменява чувство на вина, за да задържи съпруга. /Ние, жените понякога сме ужасни/ И "натрапницата" ще носи това и в следващите си връзки и отношения с хората. Най-доброто решение е отказ от всякакъв вид контакт, иначе е мъчение и нечестно спрямо всеки от този любовен триъгълник. Звучи жестоко и категорично, но гордиевият възел трябва да се разсича със замах, всяко друго решение само удължава агонията. Но аз не съм в кожата на лирическата, така че авторката знае най-добре. Но пък се е получило хубаво стихотворение. Принц Чарлз и Камила са изключение, обикновено нещата завършват зле за другата жена. Пък и англичаните продължават да обожават Даяна и да недолюбват Камила.

  2018-07-09T13:24:41+03:00
• 

  anabel7 (Албена Димитрова)

  Мария, благодаря за подробния коментар, но нещо не си разбрала лирическата или имаме различни представи за понятието „мъжекрадла”.То подхожда на жени, които започват любовна (или просто сексуална) връзка с женен мъж.А в това стихотворение не се говори за това.Става дума за любов, която не е завършила с брак, а мъжът се е оженил за друга. Но любовта го тегли да се връща при любимата и го разпъва на кръст между желанието да е с нея и дългът към съпругата и децата.Освен това „завръщане” не означава непременно някаква паралелна на брака извънбрачна сексуална връзка.Всичките ти разсъждения и сравнения описват друг вид човешки взаимоотношения и не се отнасят за това стихотворение.В него идеята е, че веднъж възникнала, любовта не умира и ако някой от двамата я предаде, оженвайки се за друг, прави себе си нещастен, също този, когото обича и онзи, с когото е създал семейство без любов.

  2018-07-09T12:26:07+03:00
• 

  МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

  Албена, стихотворението ти ме натъжи. Лирическата ти е обречена. След подобна връзка винаги и да иска, и да не иска, все ще влиза в ролята на мъжекрадла. Ще я използват непрекъснато , като оправдание, за да заздравяват връзки /ревност в поносими количества винаги е здравословна/. Тя ще носи това усещане на опасната за мащехата Снежанка - конкуренцията. Сбогом, рутина, сбогом, кавги, сбогом втръснали навици и недостатъци! Когато се страхуваш да не изгубиш нещо, оценяваш неговата стойност /отново/. Умните мъже и жени знаят това и го използват, дори и несъзнателно. Горките Снежанки, за които Принцът никога не идва. Този, който ще ги види не като крадли, а като пълноценни жени. Печално, но факт.

  2018-07-09T10:02:34+03:00
• 

  anabel7 (Албена Димитрова)

  Много точно си усетил, Нако! Наистина много тъга...Благодаря за хубавите думи! Бъди здрав! Щастлива любов ти желая! И вдъхновение!

  2018-07-09T09:59:13+03:00
• 

  nakonakov (Нако Наков)

  Има много нежност тук, но и много тъга според мен... Харесах!

  2018-07-09T05:38:07+03:00