31 jul 2007, 22:33

Не те обичам... не ме обичаш

  Poesía
3.5K 3 4

Празно е в душата ми.
Прости ми!
Ти не можеш вече да я доближиш.
Нещо беше, явно си отиде
и сега ще трябва да простиш.
Не обичах! Да! Понякога съм и такава.
Не винаги сърцето ми е нежност.
Не винаги очите всеотдайност,
не винаги успявам да съм с тебе.
Но ти обикна ли ме? Спри се! Не лъжи!
Даже и привързан не си вече.
Не знам защо от тези думи двама ни боли,
щом чувства няма и сме си далечни.
Болка е да бъда с теб!
Болка е да си отида.
Ах, това сърце, това сърце...
защо оплита се и ме зазидва.
Да ти кажа ли, че чувства нямам?
За тебе знам...  в очите го чета.
Да ти призная ли, че ти отдавна
от сърцето ми излезе с болезнена сълза?
Та ти раняваше ме! Как очакваш
да ми липсва нещо в тебе.
Редовно пренебрегвана, аз казвам днес,
че да си отидем с тебе време е.
Не ме вини! Аз знам, че обич няма.
Само гордостта ще потъжи.
Ще те пренебрегна! Така ти се пада.
Ще плачеш от яд, а не защото боли.
И мен боля ме, че не ме обичаш.
Много плаках от любов.
Очите си превърнах в скитници,
сълзите си в стаен прах.
Но реших! Ти просто не ме заслужаваш!
И днес си мил, но да остана няма как.
Отивам си... макар че ми е мъчно...
ЗА теб, за нас... и "любовта".
Прости ми! Аз само ще ти преча!
Вярвай, ще намериш по-добра!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ТтТтТтТтТ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е добро
  • "Не обичах! Да! Понякога съм и такава.
    Не винаги сърцето ми е нежност.
    Не винаги очите всеотдайност,"

    Много красиво е това!
  • Хубав замисъл и изпълнение, с малко преработка!!!
    Поздрав!!!
  • две трети от стихотворението ти са доста добри, но последната част има нужда от преработка според мен.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...