Празно е в душата ми.
Прости ми!
Ти не можеш вече да я доближиш.
Нещо беше, явно си отиде
и сега ще трябва да простиш.
Не обичах! Да! Понякога съм и такава.
Не винаги сърцето ми е нежност.
Не винаги очите всеотдайност,
не винаги успявам да съм с тебе.
Но ти обикна ли ме? Спри се! Не лъжи!
Даже и привързан не си вече.
Не знам защо от тези думи двама ни боли,
щом чувства няма и сме си далечни.
Болка е да бъда с теб!
Болка е да си отида.
Ах, това сърце, това сърце...
защо оплита се и ме зазидва.
Да ти кажа ли, че чувства нямам?
За тебе знам... в очите го чета.
Да ти призная ли, че ти отдавна
от сърцето ми излезе с болезнена сълза?
Та ти раняваше ме! Как очакваш
да ми липсва нещо в тебе.
Редовно пренебрегвана, аз казвам днес,
че да си отидем с тебе време е.
Не ме вини! Аз знам, че обич няма.
Само гордостта ще потъжи.
Ще те пренебрегна! Така ти се пада.
Ще плачеш от яд, а не защото боли.
И мен боля ме, че не ме обичаш.
Много плаках от любов.
Очите си превърнах в скитници,
сълзите си в стаен прах.
Но реших! Ти просто не ме заслужаваш!
И днес си мил, но да остана няма как.
Отивам си... макар че ми е мъчно...
ЗА теб, за нас... и "любовта".
Прости ми! Аз само ще ти преча!
Вярвай, ще намериш по-добра!
© ТтТтТтТтТ Всички права запазени