26 jun 2008, 0:13

Не те осъждам 

  Poesía » Versos blancos
1379 0 2
Много мъчиш.
И притискаш всяка жилка в мене.
Съществуваш.
Ти - различният,
не там - в далечното,
а тук - при мене....

И болка е
да съществувам
в близост с твое съществуване...
Наистина е болка -
да те чувам,
и усещам,
ден
и час,
по всяко време -
в моята
опустошена,
тъжна,
празна
мисъл...
Бреме е!!!

И болка е
като не мога
(колкото и да го искам)
да те премахна.
Не знаеш как притискаш
душата ми - увяхнала
и млада, и отдавна състарена,
посърналата... скритата...
Неосквернена, но и опетнена.
Чупила от сладкото във питата,
отгоре силно насолена...

И болка е
да знам, че ти си в мене.
Без да знаеш.
Без да искаш.
Без да страдаш като мене,
без да мислиш,
без да се сещаш дори
за мен или за моите притеснения
(не те осъждам, разбери)...

© Мая Бая Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??