Не те осъждам
И притискаш всяка жилка в мене.
Съществуваш.
Ти - различният,
не там - в далечното,
а тук - при мене....
И болка е
да съществувам
в близост с твое съществуване...
Наистина е болка -
да те чувам,
и усещам,
ден
и час,
по всяко време -
в моята
опустошена,
тъжна,
празна
мисъл...
Бреме е!!!
И болка е
като не мога
(колкото и да го искам)
да те премахна.
Не знаеш как притискаш
душата ми - увяхнала
и млада, и отдавна състарена,
посърналата... скритата...
Неосквернена, но и опетнена.
Чупила от сладкото във питата,
отгоре силно насолена...
И болка е
да знам, че ти си в мене.
Без да знаеш.
Без да искаш.
Без да страдаш като мене,
без да мислиш,
без да се сещаш дори
за мен или за моите притеснения
(не те осъждам, разбери)...
© Мая Бая All rights reserved.
