Не те осъждам
И притискаш всяка жилка в мене.
Съществуваш.
Ти - различният,
не там - в далечното,
а тук - при мене....
И болка е
да съществувам
в близост с твое съществуване...
Наистина е болка -
да те чувам,
и усещам,
ден
и час,
по всяко време -
в моята
опустошена,
тъжна,
празна
мисъл...
Бреме е!!!
И болка е
като не мога
(колкото и да го искам)
да те премахна.
Не знаеш как притискаш
душата ми - увяхнала
и млада, и отдавна състарена,
посърналата... скритата...
Неосквернена, но и опетнена.
Чупила от сладкото във питата,
отгоре силно насолена...
И болка е
да знам, че ти си в мене.
Без да знаеш.
Без да искаш.
Без да страдаш като мене,
без да мислиш,
без да се сещаш дори
за мен или за моите притеснения
(не те осъждам, разбери)...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Бая Все права защищены
