20 nov 2009, 9:53

Не те питам

  Poesía » Otra
860 0 16

 

 

 

Не те питам защо се опитваш

да свалиш моя бог от небето,

там, където сама го въздигнах

с  тяга древна – продукт на сърцето.

И защо във очите големи

нетърпение криеш – в земята

да покълне отровното семе,

от ръката ти нежна посято.

И поливаш го с гъста надежда,

и подхранваш го с думи грижовно,

и следиш под извитите вежди

твойта диря дали е съдбовна.

 

Не те питам, защото го зная.

Аз съм също тъй евина щерка!

Богът мой е и твой, затова е!

Просто аз съм по– близо до него…

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нелиса Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми хареса този стих,искрен и истински!
  • в природата мъжка заложил е бог
    да сваля дори и звзди от небето
    да сваля сърца,звезди, даже дрехи...
    без да попита ,уви, за което,

  • Завладяващо е!!!
    Ще се връщам тук!
    Привет!
  • Благодаря ви Анна, Нели, Феичке(Хвърлила си едно око на лични, а? ), Виктор и Дани!
  • Хареса ми! Поздравления!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...