20 nov 2009, 9:53

Не те питам

  Poesía » Otra
863 0 16

 

 

 

Не те питам защо се опитваш

да свалиш моя бог от небето,

там, където сама го въздигнах

с  тяга древна – продукт на сърцето.

И защо във очите големи

нетърпение криеш – в земята

да покълне отровното семе,

от ръката ти нежна посято.

И поливаш го с гъста надежда,

и подхранваш го с думи грижовно,

и следиш под извитите вежди

твойта диря дали е съдбовна.

 

Не те питам, защото го зная.

Аз съм също тъй евина щерка!

Богът мой е и твой, затова е!

Просто аз съм по– близо до него…

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нелиса Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми хареса този стих,искрен и истински!
  • в природата мъжка заложил е бог
    да сваля дори и звзди от небето
    да сваля сърца,звезди, даже дрехи...
    без да попита ,уви, за което,

  • Завладяващо е!!!
    Ще се връщам тук!
    Привет!
  • Благодаря ви Анна, Нели, Феичке(Хвърлила си едно око на лични, а? ), Виктор и Дани!
  • Хареса ми! Поздравления!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...