Не те питам защо се опитваш
да свалиш моя бог от небето,
там, където сама го въздигнах
с тяга древна – продукт на сърцето.
И защо във очите големи
нетърпение криеш – в земята
да покълне отровното семе,
от ръката ти нежна посято.
И поливаш го с гъста надежда,
и подхранваш го с думи грижовно,
и следиш под извитите вежди
твойта диря дали е съдбовна. ...