Не те питам
Не те питам защо се опитваш
да свалиш моя бог от небето,
там, където сама го въздигнах
с тяга древна – продукт на сърцето.
И защо във очите големи
нетърпение криеш – в земята
да покълне отровното семе,
от ръката ти нежна посято.
И поливаш го с гъста надежда,
и подхранваш го с думи грижовно,
и следиш под извитите вежди
твойта диря дали е съдбовна.
Не те питам, защото го зная.
Аз съм също тъй евина щерка!
Богът мой е и твой, затова е!
Просто аз съм по– близо до него…
© Нелиса All rights reserved.
), Виктор и Дани!
