13 dic 2007, 9:31

Не те попитах... 

  Poesía » Otra
1983 2 41

Не те попитах – В теб защо ме няма?
Като отминал сън на сутринта – изтри ме.
Превърна ме в поредния... и толкоз...
Във списъка със Нищо – нареди ме.

 
Не ме попита – Още ли боли ме?
И от презрение раните кървяха.
С предателства посипа същността ми,
забити като ножове бодяха.  

 
Не те виня. Ти просто си такава.
Надменна и суетна. И неистинска.
Със мания – фалшивост, без обичане.

Обречена на самота... единствено.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??