13 dic 2007, 9:31

Не те попитах...

Poesía » Otra

2.6K 2 41

Не те попитах – В теб защо ме няма?
Като отминал сън на сутринта – изтри ме.
Превърна ме в поредния... и толкоз...
Във списъка със Нищо – нареди ме.

Не ме попита – Още ли боли ме?
И от презрение раните кървяха.
С предателства посипа същността ми,
забити като ножове бодяха.

Не те виня. Ти просто си такава.
Надменна и суетна. И неистинска.
Със мания – фалшивост, без обичане.
Обречена на самота... единствено.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Тинчету (Тина)

"Не те попитах – В теб защо ме няма?"
...
"Не ме попита – Още ли боли ме?"
*Капка от миг на спомен в моя живот!

Ти си Моят Любим Откровен РОМАНТИК! Прегръщам ТеБ!

2008-09-04T20:42:44+03:00
lady_rose (Единствена)

толкова истински написано и същевременно извисено...

2008-02-18T18:18:48+02:00
Pustinnocvete (Стами)

Хубав стих Ице ,има и такива хора ,едва ли биха се променили с нещо...
Поздрав!!!

2007-12-21T09:56:50+02:00
merigold (Мери)

Хареса ми!!Желая ти да не излизаш от списъка на любимите хора!

2007-12-20T17:06:07+02:00
Lusi12345 (Людмила Зарева)

И на мен ми хареса!Поздравления!

2007-12-15T16:50:10+02:00