Не те попитах – В теб защо ме няма?
Като отминал сън на сутринта – изтри ме.
Превърна ме в поредния... и толкоз...
Във списъка със Нищо – нареди ме.
Не ме попита – Още ли боли ме?
И от презрение раните кървяха.
С предателства посипа същността ми,
забити като ножове бодяха.
Не те виня. Ти просто си такава.
Надменна и суетна. И неистинска.
Със мания – фалшивост, без обичане.
Обречена на самота... единствено.
© Христо Костов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
