20 sept 2017, 22:36

Не те зазидах 

  Poesía » De amor, Formas graves
659 5 6

Нощта е по-коварна от отрова,

изпуска тъмнината на талази.

Луната ѝ – посърнала виновно,

зад гъсти облаци в небето лази.

 

В такава нощ сънят ми е наказан

и глождят ме зениците в очите.

За тебе много дълго ѝ разказвах,

тя всяка дума глътваше до ситост.

 

Напусто после търсех в дълбините,

частичките от тебе да намеря.

Оставаха в дълбокото ѝ скрити,

притихваше гласът ми разтреперан.

 

Нощта те взе от мен, не те зазидах

в крило на гълъб, ни в сърце на мида.

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??