Sep 20, 2017, 10:36 PM

Не те зазидах 

  Poetry » Love, Strict forms
660 5 6

Нощта е по-коварна от отрова,

изпуска тъмнината на талази.

Луната ѝ – посърнала виновно,

зад гъсти облаци в небето лази.

 

В такава нощ сънят ми е наказан

и глождят ме зениците в очите.

За тебе много дълго ѝ разказвах,

тя всяка дума глътваше до ситост.

 

Напусто после търсех в дълбините,

частичките от тебе да намеря.

Оставаха в дълбокото ѝ скрити,

притихваше гласът ми разтреперан.

 

Нощта те взе от мен, не те зазидах

в крило на гълъб, ни в сърце на мида.

© Ани Монева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??