20 ago 2010, 20:27

Не трябваше

  Poesía
958 0 0

Не трябваше на мен да причиниш
това, което там съм преживяла...
но вярвай, като него ще дължиш
за болките и мъката ми цяла.

С какво ще можеш ти да изплатиш
и липсите отново да запълниш,
а уж доброто даде ми в бакшиш
и по-различен беше...
да си тръгнеш?!

И втори удар вече във гърба...
повярвай ми... тъй трудно ги понасям
и радваш ли се...
пак съм на ръба...
в живота светлините си изгасям...

Не трябваше на мен да причиниш
това, което там съм преживяла...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Касабова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...