Aug 20, 2010, 8:27 PM

Не трябваше

  Poetry
956 0 0

Не трябваше на мен да причиниш
това, което там съм преживяла...
но вярвай, като него ще дължиш
за болките и мъката ми цяла.

С какво ще можеш ти да изплатиш
и липсите отново да запълниш,
а уж доброто даде ми в бакшиш
и по-различен беше...
да си тръгнеш?!

И втори удар вече във гърба...
повярвай ми... тъй трудно ги понасям
и радваш ли се...
пак съм на ръба...
в живота светлините си изгасям...

Не трябваше на мен да причиниш
това, което там съм преживяла...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Касабова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...