9 oct 2006, 11:58

Не тръгвай

  Poesía
1.1K 0 8

Не тръгвай!
Викам с устни неми
с искрица лудост в очи
Не си отивай!(дявол да те вземе)
Не ме оставяй без мечти.

Обърнеш ли се
в мене ще изригне
Вулкан от мъка,с лава от сълзи
Небето ще се преобърне
ако с теб за миг се разделим

Отидеш ли си,
Аз ще подивея
и дивото в мене ще расте
със всяка крачка по алеята
която очуждява ни с теб

О,Спри!
Страхувам се от мрака
А само той остава тук
След тебе тръгва светлината
със тебе...
                   до последен лъч...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Панчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...